Димитър Тенчев е сред водещите и най-авторитетни психотерапевти в България. Въвежда преживелищните методи на терапия в страната, които стават фундаментални инструменти в дългогодишната му практика, обхващаща невидимите области на несъзнаваното — трансперсоналната психотерапия и хипнозата. Д-р Тенчев е водещ на семинарите за личностно развитие InSighting и е инспириращ лектор по теми, свързани с кризата на личността, индивидуалната свобода и себереализацията – разгръщането на тоталния потенциал, заложен във всеки.
От следващия брой в списание FHM стартираме постоянната рубрика ОТ ЧЕРНАТА КУШЕТКА, в която с д-р Тенчев ще говорим за истинските неща в живота. Заедно с него ще бродим из дебрите на психиката и ще отговаряме на читателски въпроси.
Д-р Тенчев, как стигнахте до психотерапията или тя ви откри? Ще е любопитно за нашите читатели да разкажете какви бяха първите ви стъпки в дебрите на тази наука?
Много пъти са ми задавали този въпрос. И откровеният отговор е “не знам”. Опитвал съм се през годините да се сетя за момента или периода, в който е изкристализирало решението да бъда психотерапевт. Не става дума за потиснат спомен, който не мога да извикам от хранилището на паметта си. Просто не е имало разсъждение, премисляне, убеждаване или назряване на това решение. Сякаш това се е подразбирало от само себе си, трябвало е само да се прояви подходящият момент. В ежедневието не си повтаряш “аз сега съществувам” или “аз съм човек” – това са неща, които са аксиоматични и дори бегло не се замисляш върху тях. Може би отговорът е, че съм бил психотерапевт по подразбиране. Такава е природата на ума ми. За себе си имам убедително доказателство за това. Още от ученическите ми години – някъде около 14-15 годишен, – бях запленен от мистерията на човешкото съзнание. Осемдесетте години бяха все още времето на тоталитаризма и повечето книги по темата бяха табу. Затова тръгнах от малкото налична информация на пазара – запознах се с “автогенния тренинг” – система за психофизиологичен самоконтрол, която повишава с пъти способността за внушаемост на съзнанието. И започнах да я прилагам върху себе си. След това “като от нищото” се появи съдбоносната ми среща с източните философии – йога, веданта, будизъм и успях да навлезна в ъндърграунд средите, където се говореше, практикуваше и четеше тази материя от хора, доста по-големи на възраст от мен. Разбира се, тези неща бяха забранени от тогавашния режим. Запознах се с медитацията – директния път към несъзнаваното. Малко по-късно – през първата половина на 90-те години завърших медицина. Останалото, както се казва, е история – беше като редене на пъзел, от който все повече елементи от само себе си идваха на мястото си.
Наричат ви различният психотерапевт, какво означава това?
Една от причините е заигравка със слоугъна на InSighting — “бъди разЛичност”. Той ясно синтезира визията ни каква трябва да е посоката на успешната психотерапия — не просто потискането на симптомите, преразказването на проблемите или “замазването” на разстройството. Терапията е завръщане към себе си, към корените на личността ти, “спомняне” на това “кой си”, което ще ти даде отговора на въпроса “какъв си”. Обезличаващата сила на конформизма със сигурност ще те отведе до глуха улица — живот, изпълнен с предвидима монотонност, привично себепотискане, генерализирана тревожност и депресии. Опитваш се къде успешно, къде не, да се напъхаш в един “нескроен по мярката ти” социален калъп, който няма нищо общо с вътрешната ти природа, с уникалността, която всъщност си, карайки те да се нагодиш спрямо критериите и очакванията на един болен социум. В този смисъл — трябва да си различен (себе си), за да откриеш себеизразяващата те траектория в живота. Когато си оригиналът, а не копие, психиката ти спира да изпраща алармени сигнали на паник атаки, тревожност и депресии. Добрата новина е, че не се изискват специални усилия за това. Не трябва да подражаваш на някого или да следваш съветите кое е правилно, възможно или престижно в живота ти и кое не. Просто се отпусни, тръгни по неутъпканите пътеки в съзнанието си, които ще ти разкрият неконвенционалните, но носещи себереализация пътища в живота. Другата причина за “различния психотерапевт” е, че допринесох за увеличаване на популярността на трансперсоналната психология и преживелищната психотерапия в България. А това са — ще го кажа меко — неортодоксални и директни подходи към човешката психика, които имат малко допирни точки с познатите вербално-аналитични методи.
Основахте InSighting Център, с какво се занимава той и кои са вашите методи, създадени лично от вас?
Всичко, което с времето създадох, е съзнателно или несъзнателно продължение на интересите ми от тийнейджърските и 20-те ми години. Търсенията, които имах, ги изразих като намирания в работата си. Например автогенният тренинг е основан на феномените, които човек усеща по време на хипнотичен транс. Без предварително да го обмислям, започнах да се интересувам професионално от хипноза, която се превърна в един от крайгълните камъни на терапията, която прилагам. Експериментите ми с променените състояния на съзнанието (ПСС) пък намериха израз в променените интензивни дихателни модели и InSighting семинарите по пневмокатарзис — мощни дихателни методи за изчистване на дълбоко вкоренените травми и тревожността, оптимизирайки психиката ни. А медитацията — тя се превърна в омегата на дейността ни и обхвана по-духовния аспект от спектъра на съзнанието и по-висшите човешки потребности за себеактуализация. Създадохме медитативната зона всяка седмица и ежегодишните InSighting ритрийти в планината, които бяха сред първите ивенти от такъв род и порядък в България. Те се превърнаха в традиция, която се обогатява и развива и до днес. Ако мога да обобщя накратко какъв е общият знаменател между всички тези наглед разнородни инициативи, ще кажа, че те лесно се илюстрират с “трите С” — съзнание, свобода, себе.
За какво най-често ви търсят пациентите в България?
Тревожност и паник атаки — те са алармата, че животът и възприятието ни са в конфликт. Депресии — екзистенциални, реактивни, ажитирани — една практически безкрайна тема. Фобии — като аерофобия (страх от летене със самолет), социална фобия и т.н. Зависимости — все повече стават през годините.
Но също и идват хора, които са в екзистенциални кризи — всичко изглежда, че в живота им е наред, но те не се чувстват нито в мир със себе си, нито на мястото си или нищо не е наред — и не знаят “оттук накъде”.
БГ мъже станаха ли също по-отворени в последните години и търсят ли помощта на психотерапевт?
Определено. Когато започнах дейността си преди близо 20 години, мъжете, както в кабинета ми, така и на семинарите ни по дишане бяха като “бели лястовици”. Сега вече са 40-50% от всичките ни участници.
Много хора дори не осъзнават, че носят травма, която след години се превръща в препъни камък и те са в недоумение какво се случва с тях? Мислите ли, че травмата може да бъде изцяло излекувана?
Това е мисията и смисъла на автентичната психотерапия. И не просто го мисля, то е факт, който се е случвал със стотици хора през годините.Това е безценното на преживелищните терапевтични методи. Те са интуитивни, естествени, ефективни. ПСС отварят дверите на възприятието към подсъзнанието ни. Там се намират проблемите, но и решенията — освобождаването от травмите ни. Много често казвам на пациентите или участниците в практикумите ни — “Недей да вярваш, просто се отпусни и остави практиките да те освободят и пренаредят. Всеки носи не само бъгове в съзнанието си, но и тоталният потенциал за самоизцеление.” Психиката, както и тялото са създадени да бъдат здрави и балансирани и имат регулаторните и адаптивни механизми да се връщат в естествената си зона на хомеостаза. Споделям визията на Хипократ, че лекарят лекува, природата изцелява. Това е много важен принцип, който в днешни дни е напълно пренебренат. Преживелищната психотерапия създава условията, в които психиката ни може да се върне към зоната на здраве и да разкрие максималния си потенциал. Намесата на терапевта е минимална.
Какво трябва да знае човек, когато тръгва да се обръща към психотерапевт? Необходима ли е някаква подготовка, тъй като битува мнението, че много от съвременните ви колеги само говорят и пациентите понякога се чувстват по-объркани?
Напълно прав сте. Що се отнася до мен, аз не съм привърженик на вербално-аналитичните методи. Първо — те са дълги и времеемки, често продължават с години. Второ — не са интуитивни — говори се по зададени теми, липсва спонтанност, постоянно се превърта миналото, което само акцентира проблема. И трето — думите нямат достъп до несъзнаваното, а както споменахме, там се намират проблемите, решенията, ядрото на личността. При мен разговорът е опознавателен при първоначалната консултация. След това се залавяме за работа —хипноза, интензивно дишане, методи за ПСС, които са вратата, която води към безмерната вселена на индививдуалното и колективното съзнание. Трансперсоналната визия за психотерапията е да осигурим условията, в които да паднат пречките, които възпрепятстват способността на съзнанието да се излекува, пренареди и завърне към интактното си състояние на баланс.
Стартираме авторска рубрика с вас на страниците на FHM, за какво ще си говорите с читателите?
За истинските неща — в нас и в живота ни. Все повече ни липсва откровеност — към самите себе си. Човек живее с маски, роли, заготовки, които го правят непълноценен, тревожен, депресиран, нереализиран. Това се подсилва още повече с бума на социалните мрежи — живеем за селфита и лайкове — фалшива показност за показен фалш. Истината ще ни направи свободни. Нека се вслушаме в сигналите на психиката ни и спрем да отлагаме живота си “за после”.
