текст и снимки: Симона Петрова
Да извървиш България от край до край по дължина, неосъществената мечта на Алеко Константинов, за мнозина би се сторило, ако не невъзможно, то трудно постижимо. 650 км. пеша от най- западната точка връх Ком до най-източната нос Емине по гръбнака на Стара планина със сигурност изискват не само усилие (физическо и психическо), но и добра подготовка. В последните години все повече хора решават да се отправят към Балкана, където хладният вятър прелиства страниците на книгата в ръката ни и успяваме да се скрием от горещините. В този брой FHM ви съветва какво трябва да знаете, ако сте решили да сбъднете тази своя мечта и да изживеете безопасно едно истинско приключение:
Организиран преход или сами?
Има различни начини за преминаване на маршрута: групи, които са с бегачи и могат да го направят за 12 -15 дни, има и преходи, които са с по-спокойна програма, продължават дори 25 -30 дни, но всъщност най-благоприятната продължителност е 19 дни.
„Нашият дългогодишен опит показва, че 19 дни е наистина оптималното време с оглед на това, че на хората им е трудно да си вземат отпуски и всъщност е напълно постижимо за този срок да бъде направен преходът“, сподели пред FHM!България Катя Кожухарова, сертифициран планински водач, която води групи Ком- Емине всяко лято от 2014 г. насам.
По думите й през годините са имали опит с различни хора, както изявени туристи, така й ентусиасти, които за първи път стъпват в планината, но са силно мотивирани и видът организация позволява да осъществят мечтата си.
„Много пъти се случва приятелски групи, коит имат желание да направят този преход сами, но когато не е организирано, и когато се съобразяват един с друг, може да се наложи да си вземат някаква почивка и се случва наистина даден турист да не успее да завърши прехода“, обясни Катя.
Романтичната идея да направиш този преход с тежките раници, с бивакуването, със свободната програма има своя чар, но това което предлага Кожухарова, като водач и агенцията, с която работи е съпровождаш бус, който носи по-голямата част от багажа, бивачните съоръжения. Така половината от прехода (който е от 14 юли до 3 агуст тази година ) до прохода Шипка бусът идва на два-три дни, което позволява да се ходи с по -леки раници. Втората половина от маршрута, където хижите и местата за преспиване са по-лесно достъпни, бусът пристига всяка вечер.
Какво задължително съдържа туристическата раница
Съдръжанието на туристическата раница за всеки един турист, независимо дали прави Ком- Емине или отива за един ден на Витоша не се различава много. „Задължителната екипировка включва лична аптечка, дъждобран, челник, фолио, което предапзва при студ или жеги при необходимост. Щеките, храната, която всеки трябва да съобрази да носи със себи се, дали за един ден или за два”, обясни Катя.
Обувките
Обувката е най-важната част от екипирвоката. Когато е неудобна причинява рани ,пришки.
„Ние съветваме нашите участници да имат два или три чифта обувки за смяна, защото, ако не могат да продължат с едни обувки, поне да ги сменят“.
„Много често се оказва, че скъпи изпитани туристически обувки се оказват неподходящи за този преход и участниците го завършват с най-обикновени маратонки, сандали. Някои стигат до края с джапанки или с една джапакна и една маратнока”, сподели водачът.
Обувките трябва да бъдат разбаротени – да е вървяно преди това не два или три уикенда, а да бъдат изпитани на различини терени – както на планина, така и на макадамов път, на равно и в града.
„За нас избора е удобни маратонки номер, номер и половина по-големи. Както има много хубави марки високобюджетни маратонки, така сме правили маршрута с най-обикновени маратонки от пазара. Важното е маратонката да бъде мека, не просто туристическа обувка до глезена, която по принцип е твърда, а мека маратонка, голяма, защото когато отече кракът да може да влезе вътре.Също при дъжд, една лека маратнока съхне много по-бързо, отколкото една туристическа обувка.
Актуални съвети: Поддържане на крака сух през деня : чрез събуване и проветряване на всяка дори малка почивка, чистене на обувките от пръст и камъчета без компромис, мазане вечер с омекотяващ крем, не твърде мазен. Относно третирането на самите пришки или мазоли, всичко зависи от конкретния момент, но по-рано, по-добре.
Колко вода на ден
Водачите познават работещите чешми с достатъчен дебит и винаги съобщават за колко часа участниците да напълнят вода. Но изискването е да се носи съд за вода с вместимост минимум 2 литра.
Как минава един ден от Ком- Емине
„Всеки ляга, когато реши, всеки става, когато реши, но тръгването е в 6.00 часа“, категорична е Катя Кожухарова.
„Преходите не са леки, общо взето средно се минава около 35-40 км. на ден. Почивките са две регламентирани – за закуска около 30 минути и за обяд около 40 мин до 1 час в зависимост от самия преход. Групата се движи с умерено темпо и правилото е, че всички се движат с темпото на най-бавния. Приблизително следобедните часове или привечер вече сме достигнали точката на нощуване“, обяснява водачът.
Вечер, на хижата разчитаме на вчеря, но закуската, обяда и енергийната храна, от която всеки участник има нужда си я носи в раницата.
Най-тежките дни и кога най-много хора се отказват
Според Кожухарова критични са вторият и четвъртият ден. Вторият е слизането към прохода Лакатник, защото това е всъщност първият ден, в който се набират повече км – 30 – 40 км, но има и голяма денивелация за слизане. Всъщност тогава се появяват първите пришки, умората. Тялото за първи път се сблъсква с физическото услие, с което в последствие успява да се адаптира.
Другият подобен преход е от х.Лескова до прохода Витиня (ден 4). „Дали пак от многото км, от денивелацията или от това, че накаря завършва с едно голямо продължително дълго спускане. Може би това, че София е близо и всеки почва да си мечтае как може да дойде някой и просто да го прибере психически демотивира някои участници“, смята Катя.
По думите й водачите подготвят участниците, че всеки има някакъв критичен момент, без значение в коя част на похода, който настъпва, но целта е да се подкрепят взаимно, да си дават кураж. Ако някой усети, че не се чуства добре или че някой до него има някакви проблеми, ролята на групата е да се вземат мерки, дори ако се наложи някой от участиците да почине ден-два и след това де се присъедини към останалите.
Може ли да се познае кой ще се откаже и кой ще успее?
„Опитът ме е научил, че на хора видимо изключително подготвени нещо може да им създаде проблеми или психически да не издържат на някакви трудности, докато други, за които можем да имаме големи съмнения, че имат тази подготовка, най-малкото заради личната мотивация и наистина заради това, че човек е толкова мобилизиран, успяват да намерят сили в себе си.
Това, което всички участници са ни споделяли, явно важи за всички, е че не са предполагали на какво е способно тялото и психиката им – на такъв вид натоварваня и изживяване“, споделя Кожухарова.
Причините, заради които хората се записват са най-различни. „Имахме един възрастен участник, който ни сподели, че от младините си мечтая да направи Ком – Емине, но никога не е намирал време, възможност или сили, за да го направи и сега едва ли не е сметнал, че това е последният шанс да направи прехода. Накрая, когато наистина този човек успея, това беше страхотно“,разказа Кожухарова.
По думите й много рядко се случва някой да не може да завърши прехода и то най-вече заради здравословни причини.
„Не сме имали до този момент силно кризисна ситуация, но това е планина, на места има необезопасени пътеки, може едно моментно разсейване да доведе до фатален инцидент, но ние винаги внимаваме в тези участъци и всичко минава леко“, категорична е Катя.
След Шипка
Една от емблематичните участнички сравнява движението на краката на туристите след Централен Балкан с перпето мобиле, което ще рече, че не е „необходимо да има мотивация, защото краката вървят сами, нищо че главата може да бъде другаде”.
Кожухарова описва последния ден, освен като хубав, така и безкрайно тъжен, защото „приключението е свършло, не искаш да се разделяш с тези хора, не искаш да спираш да вървиш и не искаш да се връщаш изобщо обратно в града. Всъщност, всички болежки са останали зад гърба ти и остава чувството на изпълнена мечта и на голямото постижение, което всеки е постигнал сам за себе си“.
Важното е всеки, независимо от начина, по-който е решил да направи този преход да се информира пердварително, да бъде подготвен, да не тръгва просто така на сляпо, защото колкото по-добра е подготовката, толкова по -добър е и успехът. Ако реши да върви с група, да се доверява на група с изпитана програма, с лицензирани планински водачи или ако е преценил да го минава с туристическо дружество, да познава хората, да се убеди, че наистина е в добри ръце.
Има ли нощен живот на Ком -Емине
Кожухарова споделя, че това зависи изцяло от участниците. „Имало е години, в които пеем и пием до малките часове, спим 3 часа, ставаме и тръгваме, но е имало години с по -предпазливи и тихи участници, които към 20 и 30 вече са в леглата , масажират и мажат с масла стъпалата в готовност за слеващия ден.
Срещаш любовта или кой каквото си е донесъл
И двете положения важат, смее се Катя: Познаваме не един и два, и пет примера за новосъздадени връзки, приятелства , любов и брак дори, бъдещо семейство и деца.
„С група с непознати вие си ставате едно семейство, подкрепяте се непрекъсато и през сълзи, през смях, шегувате се с трудните моменти и всъщност това сближава хората на едно много по-различно ниво, нещо което няма как да се случи в ежедневния живот или в града.
Много ли хора повтарят или т.нар Етризъм?
Има хора, които вече са с диагноза „Етризъм“, шегува се Катя. По думите й това „болестно състояние“ идва от Е3, другото име на Ком – Емине.
„Това бе от първите планински прикючения и до този момент нямах никакъв опит и оборудване за планински преход. Като съвет за хората в подобна, като моята ситуация препоръчвам първите по сериозни преходи да бъдат покрай опитни хора и да се вслушват в предварителните им съвети. Лично аз видях как бързата промяна на времето и различните времеви условия(независимо от сезона) могат да причинят големи беди на неподготвените“, сподели Венцислав Венциславов, 36 г., професионален покер играч онлайн.
За най-трудния момент от Ком-Емине Венци не може да се сети, защото „мотивацията му да си извървя пътя е прекалено висока” по собствените му думи.
Най-приятната част бе запознанството ми с толкова много различни хора, с някои от които станахме приятели по „Пътеката на дружбата“, какво по-хубаво… :), споделя Венци , който прави първото си Ком- Емине през 2021г. и година по-късно повтаря маршрута, също успешно. За тази година обмисля дали да не се включи отново.
„Като цяло Ком-Емине не е лек преход, имах болки в краката, ама си ги изтърпях – няма как. Научаваш всеки ден нещо за себе си и всеки ще си изстрада пътя по свой собствен начин, но в края на деня си даваш сметка, че не си сам и около теб има достатъчно много и добри хора, които си помагат, а няма нищо по хубаво от това!, обясни Венци пред FHM. Той заяви, че се е записал за прехода, след като е попаднал на видео в YouTube и след това се запознал по –подробно с похода.
„Записах се спонтанно, както лежах в леглото една юлска вечер. Не познавах Балкана и подробности за прехода, но знаех че някога искам да го направя и просто наведнъж да мина и да видя цялата Стара Планина. Срещнах и приятели, и хора, които сякаш цял живот са били най-близките ми! С тях продължавам да споделям преживявания и емоции. Да разчитам на тях винаги и за всичко! Преходът отвори един нов свят за мен! Първо-аз нямах никакви познания за планината, за екипироква, подготовка, облекло, храна, хижи…нищо! Този преход беше ускорен курс! Освен това ми показа колко съм издържлива, колко всъщност са 40км или цял ден ходене и оттам започнах да се записвам на все по-предизвикателни спортни събития.
Бих го направила отново…може би наобратно“ , сподели Силвия Кьосева (37г), което е хотелиер, а другата част от живота й „вече е заета от маратони, ултрамаратони, триатлони и всякакви видове бягания“, по собствените й думи.
70 години от първия национален преход
Идеята за прекосяването на България по билото на Старата планина всъщност е неосъществената мечта на Алеко Константинов, който е пътувал по цял свят ,но така и не е успял да направи този преход.
Години по-късно през 1933 г. видният географ и естествоизпитател Павел Делирадев, с още един спътник Тодор Цветков и едно магере, осъществяват първото преминаване по маршрута, който е най-дългият маркиран пешеходен туристически маршрут в страната.
През 1953 е първият национален поход – състои се най -вече от спортисити, изявени планинари, ориентировачи, хора в моного добра физическа подготовака, пердимо мъже, имало е само три млади жени с тях и доктор. Те тръгват като носят бивачинте съоръжения, целия тежък багаж, без екипировката, с която разполагаме в наши дни.
По време на прехода много им натежава и решават да си купят магаре на име Марио, което да им помогне с преноса. И както казва една емблематична участничка: „оттогава Марио бЕл ден не видЕ“, разказва Катя. Вече към морето, след Котел групата свършва парите и не могат да се изхранват. Тогава продават магарето на половината на цената, на която са го купили. Успяват да си набавят храна и да сбъднат мечтата си да направят Ком- Емине.