Холи Мадисън е една от най-известните, дългогодишни приятелки на Хю Хефнър (имат седемгодишна връзка от 2001 до 2008 г.). На 21-годишна възраст се премества в имението на Playboy, след като е била чест посетител повече от година. Холи е продуцент на документалната поредица на Warner Bros. Discovery „Убийствата в Playboy„ и бивше Playboy зайче. Днес тя е на 43 години и има две деца. Развива свой подкаст и издаде книга, която чака екранизация за сериал, посветен на годините ѝ, прекарани в имението на Хефнър. „Убийствата в Playboy„ разкрива в шест истории клопките на славата за онези, които се появяват на страниците на еротичното издание. Всяка мистерия изследва убийства, които се пресичат с Playboy, принуждавайки зрителите да поставят под въпрос всяко възприятие, което имат за едно от най-разпознаваемите списания в Америка. Криминалната поредица се излъчва в момента по телевизионния канал ID, a от 18 юни тръгва по Discovery. В първи епизод ще станете свидетели на историята на модел на Playboy, която е намерена мъртва в контейнер за боклук. Докато полицията разследва, нейният съпруг, телевизионна звезда, пътува към канадската граница. В друга част от поредицата се разнищва убийството на модела на Playboy Кристина Карлин-Крафт, а полицията издирва нейния убиец от улиците на Филаделфия до психиатрично отделение.
Можете ли да ни разкажете как станахте част от този проект?
Когато ме потърсиха за този документален филм, бях наистина развълнувана да участвам в разказването на тези истории, защото за много от тях дори не бях чувала, и си помислих, че това е точно този тип предаване, което бих искала да гледам като зрител. Това са истории за живот и смърт и ние ги разказваме от гледна точка на съпричастност към жертвите, а също и за да споделим повече за това кои са били те. Както повечето хора винаги при криминални истории съм си задавала въпроса, ако това се беше случило на мен, как бих искала историята да бъде разказана. Така че чувствам, че сме се справили добре с това. И определено беше тежко и имаше моменти, които ме ядосваха и натъжаваха, защото съчувстваш на тези хора. Но съм удовлетворена, защото, показвайки тези истории, се надявам, че можем да научим нещо от тях. И се надявам, че хората ще почувстват съпричастност към жертвите и просто ще осъзнаят, че подобно нещо може да се случи на всеки. Тази документална поредица се случи много бързо. Всичко беше заснето и готово за 3 или 4 месеца. Надявам се да има втори сезон на „Убийствата в Playboy“. Стискам палци. Със сигурност има още неразказани истории.
Защо тази поредица се появява точно сега?
Мисля, че сме истински късметлии да живеем във време, в което хората започват да слушат историята на другия, защото всеки има достъп до социалните медии. Сега имаме достъп до всички версии и хората вече са много по-отворени да чуят историите на жените и да чуят повече за жертвите и за това, което им се е случило. Всичко, свързано с реални престъпления, е популярно, привлича вниманието и мисля, че ние представяме истории, за които хората не са чували толкова много, а заслужават да бъдат разказани.
А как протече процесът на избор на историите?
Историите вече бяха избрани от продуцентската компания, когато ме поканиха да участвам. И точно това ме накара да искам да се включа, защото бях толкова поразена от фактите и от това колко много неща не знаех.
Имаше ли нещо, за което си казахте, че няма да говорите за него, или че не искате да участвате в него?
Не, не е имало нищо подобно. Просто винаги съм била много внимателна с начина, по който сме говорили за жертвите. Това беше основната ми грижа.
Кое беше най-шокиращото нещо, което научихте, докато снимахте?
За мен беше изненадващо това, които научих в епизода за Стейси Артър. Не знаех, че през 90-те години Playboy е карал плеймейтките да говорят с фенове по номер 1900, което е завършвало с фатални последици за нея. Не знаех за това, когато бях в Playboy, и ми се струва, че е извън границите на нормалното.
Замисляли ли сте се какъв би бил животът Ви, ако не бяхте част от това?
Да, очевидно би бил наистина различен. Вероятно щях да се занимавам с нещо в съвсем различна област. Като съвсем млада исках да работя нещо, свързано със забавната индустрия. Можех да си се представя в малка къща в Анахайм със семейство, но това не беше моят път. Като бях дете, бях наистина влюбена във възможността да стана известна или да бъда нещо като PIN-up модел. Но когато навлезеш в този свят, осъзнаваш, че има и тъмна страна, а сега споделям именно за нея. Смятам, че това е бил предначертан път за мен.
Кога по време на продукцията си казахте „това може да съм аз“ и да искате да изразите лично мнение?
Да, определено почувствах голяма съпричастност към жертвите. Можех да се свържа с много от техните преживявания, а често, когато се чувстваш по този начин, се чувстваш така: „Уау! Това можеше да съм аз“. И се надявам, че това е едно от нещата, които представяме и в този сериал – колко човечни са били всички тези хора и че това наистина може да се случи на всеки. И се намираме в много важен момент за разбиването идеята за жената и която имахме в САЩ.
Смятате ли, че жените имат по-голям контрол над собствените си разкази?
Абсолютно. Мисля, че е чудесно, и мисля, че хората са отворени да слушат. И със сигурност съм развълнувана да видя къде ще продължим от тук нататък.
В този сериал става дума за престъпления – какво правите, за да се отпуснете, да забравите за всичко и да мислите само за себе си?
Животът ми е доста разделен между ролите ми в обществото и се опитвам да остана наистина съсредоточена върху това, което правя. Това например е времето ми, което прекарвам с децата си, винаги слагам телефона настрана. Не мисля за работа или за каквото и да било. Когато съм с приятеля ми, просто се съсредоточавам върху него и се наслаждавам на времето ни заедно. Когато имам работа, се съсредоточавам само върху работата. Има дни, в които трябва да редактирам подкаста си, но мислите ми са другаде и го отлагам. Обръщам внимание на емоциите си и се опитвам да не се претоварвам.
Какъв въпрос бихте си задали сама?
Имам чувството, че откакто започнах да правя подкаста, получавам много наистина забавни и съществени въпроси от слушателите и съм удовлетворена, че хората питат. Но по времето, когато участвах в риалитито на Хю Хефнър The girl next door, беше много различно, като че ли никой никога не ни е попитал нищо за нашите личности или интереси, или какво искаме да правим от тук нататък. Питаха ни само за въпроси от сферата на секса, а ние се опитвахме да се измъкнем от това клише. Отговарях на такива въпроси година след година и ние просто някак си стигнахме до задънена улица.
А какви са отношенията Ви с феновете?
Чрез социалните медии и чрез подкаста просто е чудесно да общуваш с хората. Имаме страница и в Patreon, така че е наистина забавно. Винаги съм се страхувала толкова много да не наруша правилата или да направя нещо нередно, така че да не съм истински автентична в това шоу. А сега, когато мога просто да говоря в подкаст или да бъда в телевизионно предаване, или да казвам каквото си искам, чувствам много по-голяма връзка с хората. Когато имаш подкаст и хора, които го следват, усещаш всеки един от тях като свой приятел, защото те все пак те слушат доброволно.
Какво искате за себе си от тук нататък?
Бих била щастлива с още от същото. Бих се радвала да правя повече епизоди и да разказвам за още истински престъпления. Наистина работата ми по подкаста ме зарежда.
Фотокредит: © 2023, Discovery, Inc. All Rights Reserved.
