Текст: Десислава Бацанова
Фотография: личен архив
Посещението на яхтено изложение винаги е изключително вълнуващо – вятърът свири в мачтите, лодките танцуват грациозно на вълните, (особено ветроходките) и боси, безгрижни хора със загорели лица, щъкат навсякъде. Някак си по щастливите им физиономии ще познаеш, че вятърът ги е целувал често. И навсякъде има толкова знамена… Не говоря за рекламните, а за удобните флагове, за учтивите, патриотичните, или пък за сигналните. Но стига романтика, да я караме по същество.
Удобен флаг и защо по дяволите Малта?
Как ли пък един флаг може да бъде удобен, ще възкликнат някои. Ами всъщност това е правно-икономически термин, с който се обозначават условията, предоставяни от правителствата на страни на собствениците на чуждестранни плавателни съдове, готови да прежалят патриотизма си и да порят вълните под чуждо знаме, защото е по-изгодно. Та удобният флаг осигурява на плавателния съд най-благоприятен митнически режим и намалени пристанищни такси само защото страната, която го предоставя, не е била в конфликт с останалите държави дълго време.
Направило ли ви е впечатление, че масово големите яхти плават гордо под малтийски флаг? Защо ли това е така? Страната е изключително удобна дестинация и там ако представиш бизнес-план на определена стойност, получаваш гражданство, при това европейско. Всъщност яхтата освен за лично ползване и забавление е чудесен източник на доходи. Просто е – купувате я и започвате да я чартирате, т.е. – да изкарвате пари от нея, като я предлагате под наем, когато не я ползвате. Какъв по-хубав бизнес-план от този? Определено инвестицията е голяма, но се възвръща. Много индийци и китайци се възползват точно от този бизнес и така стават новоизлюпени европейци под малтийски флаг.
Любопитна подробност е, че Монголия и Боливия предоставят услуги по регистрация на съдове, въпреки че самите те нямат излаз на море.
Струва ли си да прежалиш патриотизма?
Когато Великобритания беше част от Европейския съюз беше доста изгодно да регистрираш яхтата си за плаване под знамето на Обединеното кралство, но сега уви, това не е така. В момента на дневен ред е Полша. Страната значително улесни процедурата и поради тази причина ще видим масово частни плавателни съдове за забавления да порят вълните именно под полски флаг. Цялата процедура излиза между 350 и 390 евро. Това не само гради добър имидж на страната, но е и отличен източник на доходи за нея. Ако все пак сте истински родолюбец и много държите на родния трибагреник, без непременно да го закачате да се вее наред с изпраното ви бельо по време на национални празници, запасете се с търпение – цялата ситуация с българските регистри е доста изпълнена бюрокрация и излишно усложнена. Изисква се регулярно подновяване, а временната регистрация е шест месеца.
Много български яхти плават под гръцки знамена, защо ли? В случай че чартирате яхтата си в Гърция, по закон сте длъжни да я регистрирате под гръцки флаг. Пак са го измислили добре.
Къде да развеем националното или удобното си знаме
Използването на флагове при плавателните съдове в световен мащаб си има строг етикет, който е добре да бъде спазван. И всяко знаме си има определено място.
Традицията с националния флаг на борда датира от времената, когато корабът е бил считан за суверенна територия на дадена държава. Днес за жалост националното знаме няма нищо общо с националността и родолюбието, а показва държавата, в която е регистриран съдът. То трябва да се вее на най-почетното място на всеки кораб, а именно – на кърмата. Редно е да го вдигаме сутрин в 8 часа местно време и да го спускаме по залез слънце. При маневриране при влизане и излизане в и от пристанище то се оставя да се вее дори и по тъмно.
Кърмата е запазено място за националния флаг и в никакъв случай не поставяйте там друг знаме.
Внимание – карантина с жълт флаг!
Преди години дори и не сме си представяли, че думата карантина ще стане неизменна част от живота ни и за нея дори ще се пеят песни. Но при плавателните съдове при влизане в чужди акватории, докато яхтата не премине задължителните проверки на властите, на мачтата, откъм десния борд, или при липса на мачта – на надстройката, но задължително пак от дясно, трябва да се вее жълтият така наречен „карантинен” флаг. Това е знак, че корабът не е заразен и капитанът или респективно шкиперът моли за разрешение за влизане в пристанището. След като преминете проверките и формалностите, неговото място заема флагът на учтивост. Да, има и такъв!
Учтив флаг
Когато навлизате в чужди води отново на мачтата на десния борд можете да поставите знамето на страната домакин. При липса на мачта, просто се придържайте към правилото на десния борд и използвайте надстройката. И внимавайте, защото поставеното на неправилно място знаме, може да бъде счетено за обида. При флага на учтивост са валидни същите правила за сваляне и издигане, като при националното знаме. В някои страни дори местните закони ви задължават да използвате въпросния флаг на учтивост и ако не го сторите, подлежите на глоба. Така е и у нас, съгласно чл. 23 (2) от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Редно е да отбележим, че това не важи за военните и държавните плавателни съдове, но при тях това действие е акт на добра воля.
Знамето за изразяване на учтивост може да бъде морският (на търговския флот), а не националният флаг на страната домакин. Понякога има повече от един и трябва да се избере правилният. В английски води това е червеният вариант. Използването на синия (на запасните единици) или белия (на военноморските сили) се счита за непростимо нарушение на етикета.
Флажен семафор
Съществува и Международен сигнален код (т. нар. флажен семафор), съгласно който се вдигат различни флагове, когато се извършва определена дейност. Това са сигнали, ползвани от професионалистите – моряците. Съгласно него всеки флаг има конкретно значение и се свързва с буква от азбуката. Сигурно сте попадали на рисунки на моряк с две знамена, вдигнати по определен начин? Това имаме предвид. Да речем, видите ли водолазен кораб, който не се движи, бъдете сигурни, че е вдигнат „флаг A“, а плавателния съд не помръдва заради въпросните водолази във водата.
