понеделник, март 4, 2024
spot_img
More

    Последно добавени

    Какво изяжда живота ти? Един сеанс с д-р Димитър Тенчев

    По идея на моя близка приятелка целият сеанс днес ще бъде фокусиран върху една непреходна мисъл на Буда, която ѝ бях изпратил в труден момент от живота ѝ и която предефинира начина ѝ на мислене и стратегията на живеене.

    Коя е мисълта? 🙂

    „Каквото изяжда ума ти, то контролира живота ти.“

    Прочети я пак, и пак… нека проникне бавно, устойчиво във всяка пора на съзнанието ти.

    Този цитат е не само красиво извезана фраза или претенция за непреходна мъдрост. В него е скрит алгоритъмът, който предопределя мира ти със себе си, качеството на живота ти, успеха и реализацията ти, способността ти да случваш нещата с лекота и да разгръщаш потенциала на „аза“ си по естествен и пълноценен начин, умението да случваш промени. Този алгоритъм съдържа в едно изречение ключа към мистерията на живота.

    И обратно — неразбирането му води до липсата на едно или на всички от изброените по-горе неща. Без да разбираш дори защо това се случва. Просто си приел, че в тази или онази сфера не ти върви, че ти си си такъв, че след безброй повторения и зацикляния — нещата не се получават, както би искал — явно такова е ДНК-то ти, съдбата, характерът или „предопределената“ ти случайност.

    И така… Кое изяжда ума ти? Сякаш става дума за външна сила, която се инфилтрира в теб, започва да те консумира, а след това да те контролира. Но истината е малко по-различна.

    Днес няма да говоря със заобикалки. Няма да изграждам повествование, в което кулминацията ще бъде накрая, както се прави в добрия стар класически прийом за разказ.

    Не. Ще ти го кажа направо. Откровено. Директно. Фронтално. Чуй ме, искам и аз да го чуя… защото след толкова години разбрах, че всяка психотерапия е едновременно с това и терапия на самия себе си. Това е двустранен и двупосочен процес на себеразкриване, в който терапевтът трябва е на една вълна с пациента („Лекарю, излекувай първо себе си!“). Точно както се случва в един добър хипнотичен транс.

    Кое изяжда ума ти? Отговорът: Умът!

    Умът изяжда самия себе си, закачайки се натрапливо за мисъл, чувство, тема, повествование, случка от миналото, фиксидея за бъдещето, които стават негова доминанта. След което не ги пуска повече да си отидат. Започва да ги цикли отново и отново. Докато тази мисъл, чувство, идея, натрапливост не стане основен код на съзнанието, главен активатор на емоциите, незрим, но неумолим мотив за генериране на избори, подбудител на еднотипни действия, продиктувани от дефицитни състояния, които от този момент започват да контролират всеки аспект от живота ти.

    Повтарящата се мисъл е тригер за едни и същи емоции, които може би не си се замислял, но усещащ изцяло в тялото и чрез тялото си. Тялото е реципиента на емоциите.  Без него — емоции няма! То привиква към тях, а впоследствие се и аддиктира, включително — и може би най-вече към — деструктивните, негативните, неприятните, непродуктивните, вредните за теб самия състояния. И след като усеща, че “химията” намалява, емоцията активира повтортно мисълта, която я е породила. А мисълта изпраща нови сигнали чрез хормоните и невротрансмитерите до клетките на тялото, оживявайки пак… същата емоция.

    Така изграждаш мисловно-емоционална примка, в която неуловимо попадаш. Чрез многократното ѝ повторение тя започва нежно да се затяга, докато не те хване устойчиво в прегръдката си. Повторените мисли и емоции се превръщат в навици — да мислиш и да чувстваш по този начин. Навиците невидимо се разгръщат като убеждения — че те, това си ти. Убеждението кристализира във фразата, която най-много те цака: „Такъв съм си“. А „такъв съм си“ е градивният (по-често деструктивният) материал, с който изграждаш битието си.

    Убеждението и вярванията ти, които са многократно активирани и укрепени невронни вериги в мозъка — стоят като невидим кукловод зад реакциите, изборите и решенията в живота ти, които възприемаш като съзнателно взети и добре обмислени. Но всъщност дали е така?

    Нека ти дам един пример от практиката ми напоследък. Така ще добиеш по-жива представа за какво иде реч.

    Става дума за пациент, който иска да се освободи от алкохолна зависимост, която му пречи — това е формалният повод за срещата ни. Но истината е, че проблемът е много по-дълбок. Той е хванат в примката на своята ментално-емоционална представа за света и всяко негово действие и решение се доминират от този водещ невронен кръг в мозъка му. Той очаква края на света — буквално.

    Нещата започват като на шега — статия тук, коментар там в мрежата на конспиративна тематика. Става му интересно и решава да задълбае в темата… Включва се в Телеграм канали, които бълват конспиративни новини на всяка минута. Запознава се с хора, които мислят като него.

    Енергията следва вниманието, а енергията случва реалността, в която вярваш. Вниманието на този човек е вече приковано в наблюдението на признаци, че нещата, които пишат в каналите, вече се случват. И той започва да ги вижда, защото ги валидизира с вярата си. Мисълта за колапс на познатия свят е предизвикала нова доминираща емоция — тревога за оцеляването. Тревогата причинява още повече мисли по темата. А мислите – още по-наситени тревожни емоции.

    Така в съзнанието му се поражда фикс идея — че той и близките му трябва да оцелеят. Идват времена, в които светът няма да бъде същият. Той трябва да ги защити. Започва да ходи на курсове по стрелба и да събира различни оръжия. Подготвя бункер, купува земи, които да превърне във ферма с домашни животни и гори, където ще може да развъжда диви животни, които един ден ще стават за храна. Преди всеки сеанс темата за разговор не е алкохолът, а новините от Телеграм каналите и докъде е стигнал с подготовката за идващите времена.

    Няма да продължавам повествованието — схвана идеята. Мисъл — емоция — повторение — вяра — убеждение — действие — това е веригата, която създава реалността в главите ни. Реалността е това, което субективно преживяваш, а не случките в живота сами по себе си.

    Историята може да ти изглежда смешна, на друг — инфантилна, на трети — параноична. Но за този човек — това е реалността, която преживява. И стратегията му на живеене е изцяло подчинена на случването на тази реалност. Защо ли? Защото е попаднал в невронния кръг на мисловно-емоционалното ласо, което го е приклещило в обсега си. То е изплело дебела невронна верига в мозъка му, на която се подчиняват повечето други мисли и емоции от ежедневието му.

    Ще кажеш, че примерът е краен. Така е. Но този пример нагледно илюстрира случващото се с всеки един от нас. Имаш доминираща мисъл в съзнанието си, която създава тема от негативни емоции в тялото. Те отново генерират подобни мисли, които се превъплъщават като реалност с още и още емоции. И повторението им ги превръща в твоето привично „аз“. Във вярването — „такъв съм си“.

    Не си такъв! Такава е емоционално-мисловната примка, в която си попаднал. Тя се е превърнала в представата ти за самия теб.

    Представата ни за нас предопределя кои сме, какви сме, накъде отиваме. Тя е всъщност генераторът, който предопределя алгоритъма за ротативката на живота ни.

    Можеш ли да излезеш от нея? Всяко нещо, както се е появило, така и изчезва. Отговорът е да.

    Остави списанието настрана, затвори очи и си представи твоята най-добра версия, която е отвъд примката, която те консумира. Версията, в която си свободен и си оригиналът.

    Последно добавени

    spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

    Не изпускайте