текст: Мартин Райков
фото: Борислав Георгиев
грим: Христина Герасимова
коса: салон Moar
гардероб: Nuxta България
След срещата ми с Мариана първото нещо, което изплува в съзнанието ми, е именно клишето: ,,Красотата ще спаси света“. И не защото притежава финеса на една борбена и предизвикателна жена или защото организира едни от най-известните конкурси за красота в България. А защото виждам как с характер, амбиция, последователност и много работа върху себе си, е успяла да устои на изкушенвията, да продължи да живее и работи, а понякога дори да започне от начало. Почти не говорим за миналото, където са останали уроците и изпитанията, през които е преминала. Говорим си за красотата, конкурсите, спорта, за живота и бъдещето… Откровено, само за читателите на FHM!България.
Ти си организатор на един от най- популярните и коментирани конкурси у нас. „Мис Силикон“ тази година се провежда за 16- та година. Каква е формулата да успееш толкова дълго?
Тайната е първо да намериш нещо, което харесваш, което обичаш, буквално да си обсебен и после да не спираш да работиш упорито, дори и след като си успял. Постоянство , любов и много работа. С „Мис Силикон“ още повече работа и хъс, защото тук аз се сблъсквам постоянно с критиките на разни много морални хора, уж “пазители на ценностите “. „Мис Силикон“ се превърна в моя запазена марка и в нарицателно. Вече 16 години го правя и ще го има докато аз реша и публиката го търси. Искам хората да разберат , че конкурса не създава новите морални ценности, ние се забавляваме. Показваме едни красиви момичета, с хубави тела, това е. Радвам се, че тази година повечето са майки, имат семейства , професии и показват , че днес жената може да е мулти функционална.
В 21 век, когато всеки гледа първо опаковката, може ли силикона и пластичните операции да са тайната съставка за успеха?
Не. Добрият подържан външен вид- естетически, не вулгарен, може да бъде начин да ви забележат по- лесно от госпожата в дъното с очилата. Но след това какво правим, ако нямаш качества? Конкуренцията е голяма. Аз бих посъветвала младите момичета да не се фиксират прекалено във външния си вид , но все пак и да не го игнорират. Докато е време нека инвестират в образование и в знания. Знам , че е малко сложно , но не е невъзможно. Лесно е, тренираш, спортуваш, учиш , вечер четеш книга, храниш се правилно. Всичко това за сметка на пропуснати дискотеки и пиянски вечери. Но си струва. Не се оправдавайте, че нямате време за козметик, защото учите за изпит. Или че нямате време за книга, защото аз например много често чета във фризьорския салон. Време има за всичко, ако се научите да го планирате правилно и ако имате желание.
Как минава един твой ден?
Започва в 6 сутринта, пия топла вода, витамини и кафе с мляко. Карам децата на училище и после тренировка. Запалих се по дългото бягане. Спортувам всеки ден. След тренировка пък закусвам. И в тефтер си описвам задачите за деня, в таблица, за да планирам всичко. Важно е да кажа, че въпреки цялата дисциплина, която имам, както и решителност да свърша всичко, аз винаги закъснявам, и това е моят най- голям недостатък, но се старая да го превърна в чар. От 12 до 18ч. съм в редакцията, защото работя като пишещ журналист в сферата на светския живот. След работа, съм майка, водя децата на спорт, домакинствам, пазарувам, готвя и подреждам. А през другото време подготвям конкурси. Сега ми предстоят цели три – „Мис Силикон“, „Мисис България“ и последния ми проект „Мис Плюс Сайз“.
Имаш ли любим конкурс от всички ?
Харесвам много „Мисис България“. Това е конкурс , в който аз откривам себе си. Бих казала, че тук искаме да покажем образа на съвременната жена. За мен българката е нещо повече от Бог Шива. Тя има много ръце , много крака и много ум. Или поне по- голямата час от дамите, с които се срещам на кастингите са такива. Те работят понякога на две места, учат или са завършили няколко образования, гледат деца, иновативни са, имат време да напазаруват и да се гримират еднакво добре. Това е конкурс , който почита майката и жената и освен това е събитие с кауза. Всяка година има инициатива тази година е “Красива си като четеш”.
Разкажи ни малко повече за нея?
Както казах, аз търся начин да покажа , че за мен вътрешната красота е много важна за успеха и образа на една жена. Тъй като от години търпя критики на тема- че едва ли не, аз определям визията на младите момичета, показвайки тунинговани жени. Сега искам да наблегна на вътрешността. Искам да поощря четенето и изобщо образованието. Смятам , че това е най- лесния начин човек да се научи на смирение, а от там да бъде по- добър. Знаещият човек, не е натрапчив, не е вулгарен, деликатен е и смирен. Това го прави добър и приемащ. Широкоскроен е , защото той е научил – колко много нюанси има живота. Разбира се не всяко момиче иска да стане лекар или адвокат, но идеята е да трупаме знания, за нас самите, те ще ни направят по- успешни изобщо в живота. Мисля дори , че една жена става още по- секси за мъжете, когато е умна. Тогава се получава ефекта “опасен чар”.
Ти как би описала себе си?
Аз съм кентавър. Женските кентавърси в митологията са описани като неземни същества, красиви не само с телата си, но и с душите си. Много съм противоречива. Дори аз осъзнавам, че е трудно образ като моя да бъде приет равнодушно. От една страна външния ми вид, който за някой е твърде секси, или дори предизвикателен. Не е лесно един човек да приеме, че привлекателна жена със силиконови гърди, може да пише например. Веднага ми се слага етикет- тази е глупава или мързелива. Свикнала съм да живея с този етикет, от една страна ми харесва, защото винаги ме подценяват, а това отваря моя потенциал за доказване. Аз обичам предизвикателствата. Била съм спортист и в мен състезателния дух постоянно е жив. Всъщност аз съм от хората, за които трудностите са само още едно стъпало, мотивация и дори вдъхновение. Когато нещо е лесно аз се отпускам.
Остава ли ти свободно време и какво обичаш да правиш?
Сутрините ми са за тренировки и грижа за мен. Ставам в 6ч., за да имам време, в 7:30 съм вече в залата или на стадиона. Запалена съм много и от две години ходя на маратони, за сега съм участвала само на 10 и 13 км., а целта ми е 21км. и 42км. Ходя на йога, дори имам желание да запиша курс за инструктори, но все не ми остава време. Важно е да гориш в това, което правиш. Аз тичам, боли ме, но съм щастлива. Сега след последното състезание се контузих и седмица почти не бях неспособна да тичам, а глезена ми беше двоен. Два дена не бях в залата и изпаднах в депресия. Обичам да катеря планини, вече покорих Вихрен и Мусала, остава връх Ботев, обиколила съм и почти всички пътеки на Витоша. Мечтая за Доломитите и другото лято се надявам да успея. Преди обяд намирам време за козметик, фризьор и някоя дрига процедура. Открих един естетичен млад лекар д-р Симеон Личев. В месеца ходя по веднъж при него, той ме съветва от какво имам нужда и го слушам на сто процента.
Много от хората в шоубизнеса, за да прикрият суетата си, отричат, че им е важно как изглеждат. Важно ли е според теб?
Аз съм все по-малко суетна, но държа на външния си вид. Нямам за цел да прикривам нищо, аз все пак ходя на фитнес по чорапи и джапанки и всеки може да го види, просто, защото краката ме болят и гледам минимално да ги стягам в обувки. Все по-рядко се оглеждам в огледалото. Мисля, че това е свързано с личната самооценка и самочувствието. Аз се харесвам, знам коя съм и не ми се налага да се оглеждам в огледала или чужди очи. Прекрасен е момента, в който начина по който изглеждаш или не изглеждаш, си е за теб самия. Суетата не е лошо нещо, стига да не се изпада в крайности.
Ти си една от първите тв водещи на лайфстайл предавания, едно от най-култовите се казваше „Шоколад“, как попадна изобщо в телевизията и какво ти даде тя?
Като малка много мечтаех да съм тв водеща. Завършила съм журналистика и комуникация в УНСС , а после бях стажант репортер в новините. Така след години работа в различни телевизии, дойде и момента за собствено предаване. „Шоколад“ беше ежедневен дамски блок и три години се задръжа в ефира. В един момент си дадох сметка, че ежедневната работа на екран ми взима много, трябваше да сложа на кантар нещата. И реших че имам нужда от свобода. Телевизията ме научи на много, аз попаднах на 20 години в тази магия. Да съм динамична, гъвкава, да мога да реагирам в ситуации , да комуникирам на бърза мисъл, реакции. Взе ми време. Нямаш право да си болен от 2000-2008 г. аз не съм била болна. Нямам почивка или ваканция като дригите хора. На всички празници, работиш. Нямаш право на твое време, тогава се появиха конкурсите и аз видях моето място там. Първо защото са в същата сфера. Комуникациите и медиите са част от това, но имаш и свободно време.
Беше ли подготвена за славата или те връхлетя неочаквано?
Никога не съм се приемала като популярен или пък известен човек. Аз съм Мариана- работата ми е била в телевизията или на подиума, снимали са ме. Да, славата по някакъв начин ме е блазнела, но никога не ме е главозамайвала.
В днешно време ти самата гледаш ли телевизия и би ли правила ново предаване?
На този етап от живота си не бих водила предаване, все още има много километри не изтичани, планини за изкачване и любов за изживяване, за да се отдам на телевизия. Гледам телевизия обичам я , харесва ми да участвам в предавания. Ето например участвах във „Фермата“, често съм гост и в различни студия, наваксвам си и за сега това ми е достатъчно. Но бих влезнала отново в някое интересно риалити.
Кога те е било най-много страх в професионална гледна точка?
Никога , не живея в страхове, а за професията изобщо. Аз знам коя съм, вярвам в себе си, не се обезверявам. Понякога се нервирам като нещо не стане, но страх нямам изобщо в живота за нищо. Не ми е познато това чувство.
А ако не беше журналистиката с какво би се занимавала?
Моят спорт са спортнити танци, 14 години съм била състезател, може би бих била треньор по танци. Ако не се бях завъртяла в телевизията и модата, може би щях да имам клуб по танци.
Къде губиш контрол бизнеса или в живота?
Мисля, че не губя контрол. Аз казах, че обичам предизвикателствата. Скачам смело в тях. Понякога успявам, понякога не, но посрещам и загубите, не винаги съм готова, но те са част от пътя. Така че не изпадам в безтегловност и не губя контрол.
Очаквани ли бяха децата ти?
Децата ми са планирани, очаквани и обичани. Те са моето най-голямо постижение. Децата са бял лист, на който пишем всеки ден. Накрая се превръщат в голяма книга, когато разгърнеш кориците й, виждаш себе си това, което си дал. Дъщеря ми е отличничка на класа, готви се да учи медицина. Синът ми иска да бъде футболист, борбен, постоянен и целенасочен е, и си мисля, че ще успее.
Какво ги съветваш?
Да бъдат добри, смирени, спокойни . Да гледат себе си, но да не забравят, че живеем в социална среда и е добре да се озъртат и в страни, също така и да обичат.
Чувстваш ли се супер майка?
Супер не, но се справям. Децата ми казват: “Ти си най- добрата“, значи е така и им вярвам. Иска ми се да имам късмет да имам още едно дете, но това за сега е само мечта.
Знам, че пътуваш много, кои са предстоящите ти дестинации?
Обичам да пътувам, майка ми ме запали бях на 12 години, когато ме заведе в Италия. Обиколила съм Европа поне 2-3 пъти от тогава. Мисля че в Бали не съм била макар и да е често срещана дестинация. Азия не беше моя континент, но все повече ме привлича. Но се влюбих в Италия, много обикалях южната част на държавата. Иначе съм била почти навсякъде, Южна Америка, Венецуела, Колумбия, Бразилия, Аржентина, в Америка няколко пъти. Влюбена съм в Маями, Малайзия, Филипини, Китай, Сингапур и Мавриций. Обичам дивите места, а лукса не ме блазни.
Какъв мъж би могъл да те трогне днес?
За мен е много важно да открия себе си в мъжа срещу мен. Ще харесам някой като мен, амбициозен, отдаден на работата и мечтите си, емоционален, романтичен, искрен, честен, с деликатно чувство за хумор, и секси поглед. Важно е да открия мъж, на който да се възхищавам, който да е пример за мен самата. Най-важното е да има любов. Не пари, а любов и обща посока. Не понасям мъже, които ми казват, ти си силна жена! Не, не съм силна, аз съм жена, може да съм амбициозна, борбена , упорита, но не съм силна и не искам да бъда. Силата на жената е в нейната слабост.
Какво ще пожелаеш на читателите на списание FHM!България?
Любов във всяко едно измерение. Тя ни дава сила и вдъхновение. И разбира се здраве, за да можем да обичаме.
