Текст: Мартин Райков
Стил: Стоян Апостолов-Стоянски
Грим и коса: Габриела Начкова
Фото: Теди Грозданов
Асисент фото: Теодора Атанасова
Локация: Grand Hotel Sofia, www.grandhotelsofia.bg
Всеки един човек има уникална история за разказване и правейки интервю с него, прочитам всеки път една нова книга, която истински ме вдъхновява и ме прави още по-привързан към моята работа. Така се случи и този път… Отдавна имахме уговорка с Филип Буков, един от най-успешните ни млади актьори, да се видим и направим ексклузивно интервю за списание FHM!България. Все се разминавахме…,аз със своите ангажименти, той с новите си проекти, които го очакваха след завръщането му от тв риалити на bTV „Сървайвър“7. После се роди и идеята да заснемем лайфстайл фотосесия с нашия моден редактор Стоян Апостолов, който измисли криейтива и сами ще видите, че станаха наистина зашеметяващи кадри. Срещата ни с актьора е насрочена точно за 1 юни в уютната сладкарница на Grand Hotel Sofia, в сърцето на нашата столица…Отпивайки от сутрешното си кафе, се замислих лесно ли е в България да си млад, популярен и обявен за истински сексимвол… Звънък смях и извинение за десетминутното закъснение прекъсна мислите ми. И след обичайните фрази: Как си?, Всичко наред ли е?, Филип бе готов за едно наистина откровено интервю и една фотосесия, която продължи близо 5 часа. В края на деня, когато ни налегна сладката умора, си помислих, че човек никога не бива да се страхува и да опитва. В това ни убеди и нашият чаровен събеседник. „Аз съм от хората, които оставят егото си вкъщи. За мен не е важно какъв си бил и какво си направил, важното е днес, кой си тук и сега… Мога да си партнирам на сцената с току що завършил колега от НАТФИЗ, мога да играя и с голям колос, каквато е Цветана Манева, с която делим една сцена в представлението „За любовта“. Еднакво уважителен съм към всеки един човек и мисля че това е ключа към успеха. Ние трябва да си подаваме ръка. Под слънцето има място за всички и личната ми отговорност като актьор е да не спъвам останалите, а да се развивам и продължавам напред“, сподели в началото на разговора ни Филип Буков.
Е, какво по-добро начало за нашето интервю…
Срещаме се точно на 1 юни, ще ни разкажеш ли какво дете беше Филип Буков?
Винаги съм бил палав, но не се закачах с другите деца. Просто, ако имаше някаква беля да се свърши, и другите приятелчета се притесняваха, аз разбира се, за да се докажа като най-смел, първи опитвах и обикновено отнасях някой тупаник (смях). Винаги бях готов да се жертвам в името на това да бъда герой.
От малък ли датира любовта ти към спорта?
Още от много малък съм свързан със спорта. Майка ми е спортистка, тя се е занимавала професионално със спортна гимнастика, завършила е треньорски профил в НСА, била е треньор и съдия. Навсякъде ме водеше със себе си. Винаги и в детската градина, и в училище, когато организираха извънкласни спортни състезания, аз се включвах. Имаше и такива насочени към изкуството – да пееш, танцуваш или да свириш на някакъв инструмент. Но в интерес на истината, тези, които бяха свързани с изкуството, не ме влечаха, затова ме записваха на всевъзможни спортни дисциплини. Мисля, че едно нещо, когато се възпита в ранна детска възраст, ти остава завинаги.
Има ли спорт, който още не си практикувал, но имаш огромно желание да пробваш?
Такъв, който много да искам и да не съм опитал, няма. Защото, когато много искам нещо, поне стигам до там да го опитам. Дали ще го практикувам за в бъдеще, вече е друг въпрос. Напоследък нямам и достатъчно време покрай актьорската ми работа. Самият аз гледам да редуцирам страничните си занимания, защото, когато много се разпиляваш, не стигаш до прогрес в нито една сфера. Колкото и да ми се иска, и дори да успявам понякога да намирам време, се изисква някаква систематичност и постоянство, което в дългосрочен план просто не мога да го подържам с всичките си хобита.
Кога ти беше по-трудно, когато се състезаваше в „Сървайвър“, или когато дойде момента да напуснеш риалитито?
Трудно ми беше, когато напусках предаването, беше силно емоционално, аз съм от хората, които не се отказват, не се предават. И не защото ще се почувствам победен от останалите и от играта, а заради самия себе си. Винаги си припомням една максима: Винаги можеш още едно. Тоест, когато си кажеш: Вече не мога, поне още едно можеш да направиш. Преди години моят треньор пък казваше: Когато мислиш, че не можеш повече, значи си наполовина на твоите възможности. В Сървайвър така стана, че наистина не можех повече и трудно приех този факт. Аз изкарах близо месец там, бяхме постоянно с останалите от отбора, денонощно дори, сближаваш се, сплотяваш се и раздялата няма как да не ти влияе. Там много бързо се социализирах с тях и ги чувствах като семейство.
Успя ли да създадеш истински приятелства по време снимките в Доминикана?
Докато бях вътре създадох такива приятелства. Сега след като напуснахме риалитито, всички сме много ангажирани. Към днешна дата се виждаме веднъж седмично с някои от участниците, но всеки си има професия, семейство, други лични ангажименти и е трудно да се организираме. Но пък винаги знам, че ще имам специална връзка с тези хора.
Какво би препоръчал на тези млади хора и на нашите читатели, които биха искали да пробват да участват в евентуален нов сезон на Сървайвър?
Преди всичко нека гледат игрите, които до момента са давани в предаването. Хубаво е сами да разберат кои са слабите и силните им качества. Не говоря за физическите, да могат да вдигат тежко или да бягат дълго, там игрите не са такива, по-скоро да могат да хвърлят точно, да тренират ловкост, да ходят по тясна греда, да имат прецизност. Защото Сървайвър не са Олимпийските игри и там няма как да практикуваме дълъг овчарски скок, да плуваме 2 км. или да бягаме крос 20 км.,… Може да си изключително подготвен физически, обаче там е много различно от това, което си практикувал дълги години. Там трябва реално да притежаваш по малко от много качества. И другото, което искам да им препоръчам е да хапват повече преди предаването, за да имат запас от енергия, който да мога да изгорят по време на игрите. Защото в случая аз нямах почти никакъв и това ми изигра лоша шега.
Очакваше ли все пак да се сблъскаш с подобни трудности?
Знам, че американския Сървайвър е доста по-кратък от нашият, там са 12-13 епизода, които се снимат в рамките на един месец. За професионални атлети е много по-удачно да участват, защото в този кратък интервал от време, ще им е много по-лесно да преживяват. В нашият сезон си беше по-скоро оцеляване, отколкото спортни игри. Аз смятам, че не е нужно да си чак такъв спортист и да имаш толкова развити умения и качества, а по-скоро трябва да си адаптивен. Само че, когато една машина, тялото ни, е тренирано за конкретно натоварване и усилия и правене на нещо, много трудно се адаптираш на едно ново място. Всички предишни участници в българския Сървайвър, с които съм разговарял са ми казвали, че колкото си в по-добра физическа форма, толкова по-трудно ще ти е. Може да си целият само в мускули, но тези мускули искат храна…
Как се запали по каскадьорството?
Във втори или в трети курс в НАТФИЗ дойде да ни преподава доц.Емил Видев от НСА, който води там каскадьорската група. Имахме един семестър с него по предмета „Основи на каскадите в киното“. И тъй като аз съм бивш състезател по бокс и практикувам и други спортове, имам богата двигателна култура, той ме забеляза и ме покани. С днешна дата ходя от време на време в групата по каскади, но нямам богат опит, повечето неща, които съм снимал са били свързани по-скоро с ръкопашни боеве, скачал съм от кола, блъскал съм се с кола, падал съм от високо върху кашони или въздушна възглавница. Най-много ми харесваше скачането от високо и опита ми от тренировките при доц.Видев е голям. Участвал съм като каскадьор и в три американски продукции, снимани в България.
Ззучавал си и лингвистика, как се реши на тази стъпка?
Завършвайки НАТФИЗ, попитах моят преподавател каква магистратура да запиша и той сподели, че сега сме млади, може да разчитаме на визия, физика и пластика, но когато остареем ще ни остане единствено словото и говорния апарат. Затова ни посъветва, мен и още двама колеги да запишем Лингвистика в СУ „Св.Климент Охридски“. В интерес на истината ми остава да взема още няколко изпита, защото снимах сериала „Татковци“ на bTV , имах репетиции в театъра и наистина ми беше невъзможно да завърша магистратурата.
Неотдавна беше премиерата на представлението „Нощните рицари“? Кои са те и каква е твоята роля?
Прибирайки се от „Сървайвър“, много исках да започна някакъв актьорски ангажимент, не ми се почиваше. И точно тогава получих обаждане от драматурга Яна Борисова. Знаете, че през последните две години се котирах като така наречения “сексимвол“, повечето зрители, а и режисьори гледаха на мен като на един млад и красив мъж. И „Нощните рицари“ се оказа една много добра възможност да покажа, че имам едни други качества и мога да боравя с други средства. Много отдавна търсех подобен проект. Разбирам напълно аудиторията, че я забавлява повече лекия жанр, защото, когато си бил от сутрин до вечер на работа и имаш много битови проблеми, не искаш да отидеш на представление или да си пуснеш филм, който да те натовари още повече. Аз лично най-малко гледам комедии. Не ги обичам, падам си по тежките драми. Но кариерата ми така се разви, че по-скоро станах популярен с комедиите. В академията пък докато бях студент винаги ми даваха да играя най- драматичните роли. Както казва един приятел, с който често се шегуваме: „Твоята актьорска кариера се гради на плочките на корема ти и затова не трябва да ги губиш“ (смях). Но да се върнем на „Нощните рицари“, които са част от представлението „За любовта“. Изключително много ме зареждат и вдъхновяват, разчупват това, което хората мислят за мен. Изключително интересен е и контакта с публиката, защото не е театрална сцена, няма това голямо разстояние за преодоляване. Това понякога може да бъде плюс, а има и своите минуси. Плюсовете са, че можеш много дълбоко да вникнеш в образа и да се превъплатиш. Прожекторите светят в теб и мислите ти са единствено в ролята… В „За любовта има и по-комедийни текстове“, тях ги изпълнява колегата Петър Антонов и аз много се забавлявам с тях. Моят монолог обаче отново е тежко драматичен.
Как се чувстваш в киното? Направи запомнящи се роли в сериалите „Откраднат живот“ и „Татковци“?
Изключително ми е комфортно. Силно ги разграничавам двата сериала, защото „Татковци“ вървеше много бързо, предполагаше много импровизации на място, за да се адаптира по най-добрия начин и да е близо до зрителите, които много му се радваха. Всеки ден ме спират хора по улиците и ме питат защо „Татковци“ свърши. „Откраднат живот“ пък бе моят първи сериозен актьорски опит в сериалите. Той ме научи на много, тъй като започнах от нулата. На снимките ми беше по-трудно, но ми носеше много повече удовлетворение като актьор. Беше едно огромно препятствие с което трябваше да се справя, направих го и тогава дойде удовлетворението. В „Татковци“ ми беше по-лесно и забавно.
И живота ли си по-тъжен и драматичен? Твоите приятели как те определят?
Истината е, че аз съм доста сериозен и целеустремен. През последната една година контактувам с все по-малко хора, защото професията ми е такава. Много често се прибирам вечер вкъщи уморен, най-близките ми приятели ми звънят, канят ме на ресторант, а понякога дори с тях нямам сили да се видя. Ставам в 7 сутрин, тренирам до 9:00ч., после имам репетиции, представления. Обичам да си оставам вкъщи.
Напористи ли са в социалните мрежи твоите фенове?
Старая се да обръщам внимание на всеки един мой почитател. Моето вярване е, че аз съм станал популярен и имам работа именно заради тях. Разбира се доказал съм се, че добре си върша работата. Но щом като те отделят от своето време и внимание за мен, следва и аз да го направя. Старая се да обърна на всеки лично внимание, малко ми е трудно, но всеки артист трябва да знае, че без своята публика, без своите изяви, той е изгубен. Изкуството е нещо, което правиш и от собствена потребност.
А ти лично мечтаеш ли вече да бъдеш татко?
Надявам се в близките пет години да стана баща. Тъй като предпочитам да съм млад баща, въпреки че сега има една тенденция, с оглед на времената, в които живеем да се става все по-късно родител. Честно казано, особено при жените това не го разбирам, при мъжете е по-общоприето да стават бащи на по-късен етап, тъй като мъжа трябва да създаде дом, да подсигури семейството и голяма част от материалната отговорност пада именно върху бащата. Не казвам, че жената не трябва да гради своята кариера, своето име, няма нищо по-хубаво от една достойна дама. Лично аз ненавиждам този тип жени, които са се оставили да бъдат известни с това, че са съпруги на някой си. Така че не мога да си представя ситуацията в която моето дете, когато бъде абитуриент, аз да съм в пенсионна възраст.
За финал, какво ще е лятото на Филип Буков?
Лятото ще ми е работно и не си правя никакви планове за почивки, защото има голяма вероятност да се осуетят. Ще ходя на планина в България. Ще се класирам за една седмица да отида и до Турция, където ще покарам сърф. Ще посетя и моята любима Варна, където имам много приятели и обожавам този град. През есента пък с останалите актьори от „Татковци“ репетираме нова пиеса и ни предстои голяма премиера.
