текст: Мартин Райков
снимки: press office Zugarramurdi Witch Museum
В земите на баските, там където се срещат днешна Испания и съвременна Франция, времето е спряло. Зад гърба на космополитния Сан Себастиан, сред древните хълмове и гори живеят хора, които говорят странен език и ревностно съхраняват своите вещици. На час път от атлантическото крайбрежие и на два от легендарните винарни на Бордо, легендите и истинските истории се преплитат, а планините ревностно пазят своите земи и ги огласят със странни празници и пиршества.
Малко преди да влезете от испанска на френска територия срещу вас ще блеснат бяло-червени къщи, разхвърляни по яркозелен склон. Това е Зугарамурди – селото на вещиците. Намира се на испанска територия, а целогодишно в него живеят по-малко от 200 души. Заобиколено е с най-зелените пасища и сякаш безкрайни гори. Това, с което Зугарамурди се слави обаче, са вещиците. Легендите разказват, че това е била традиционната им територия. На няколко минути пеш от селото, в гората се намират и големите пещери, за които се разказва, че са били любимо място на вещерските сборища. Историята допълва страховитите митове с истината за изгарянето на 16 местни жени, обявени за вещици през 18 век. Днес традицията да се омилостивяват злите сили с жертвоприношения са се превърнали във вихрен кулинарен фестивал, който местните организират в края на лятото. Ароматът на печените агнета, билки и подправки се носи над планината и мами за пищни угощения всеки, който мине оттам. Тогава населението се увеличава до десет пъти и целият пейзаж се променя. Имате чувството, че сте се върнали 400 години назад или сте във филм за Хари Потър. В дните на вещерските празненства жените ходят облечени като истински вещици, със старовремски метли в ръце, а от главите им стърчат островърхи гугли. През деня е време за надпревари и търговия. Можете да се обзаведете с магически хляб, лъскави камъни, които излъчват специална енергия и разбира се, всевъзможни треви и билки за всичко-от лечение на лоша кашлица до влюбване. Привечер става още по-призрачно. Електричеството е забравено и само запалени факли хвърлят странни сенки по улиците и стените на къщите.
Най-вълнуващо и понякога малко страшничко е в пещерите на вещиците, които се намират недалеч от селото и където в призрачната светлина на свещи и факли се правят заклинания и други магически ритуали.
Долу, в Зугарамурди пък не спира кулинарната вакханалия. Кухнята на баските е известна на познавачите, които я величаят наравно с френската и китайската. С тази разлика, че не е толкова сложна за приготвяне. Но пък тук е царството на лютите чушлета и ароматните треви, които биха изпълнили поне един том на кулинарната енциклопедия. Добрата трапеза не може без песни и танци. И това е другата магия на тази митична страна. Средновековни са и състезанията, които разгарят страстите на планинците тук-от надпреварите по катерене и ловкост за деца, до тегленето на огромни тежести с волски впряг, който на местния език звучи като „иди пробай“.
Ако сте се наситили на света на приказките, само на час и половина с кола ви очакват удоволствията на цивилизацията. На френска територия е Сен Жан де Луз. Средновековното градче, превърнало се в предпочитан курорт, е известно с традиционната за този район архитектура-бели къщи, обковани с боядисано в червено дърво, сякаш излезли от детска рисунка, задължително присъствие на малка, но пленителна католическа църква на голям селски мегдан. Близостта на Сен Жан де Луз до морето му придава особен солен привкус и аромат. Тук са най-добрите ресторанти, предлагащи на своите огромни тераси всевъзможни морски деликатеси. Докато се наслаждавате на храната, няма начин да не чуете мелодичните звуци на хоровото пеене. В неделна утрин можете да се насладите и на уникален концерт на открито в изпълнение на световноизвестен баски хор. Всъщност, пеенето е необходимост за всеки, живеещ по тези земи, където се говори странен език, наречен от учените ескуар. Той няма писменост и се предава от поколение на поколение с приказките и песните повече от 8000 години. Никой не може точно да каже от коя езикова група е този език, използван едва от около 860 000 души в света.
От испанската страна на границата е Сан Себастиан. Ако не сте от туристите, привърженици на ходенето из планината, катеренето по скали, спускането в пещери и приготвянето на храна на открито не е любимото ви хоби, вашето място е този град. В него има най-много заведения, удостоени с пет звезди Мишлен-най-голямото признание за кулинарно изкуство, уникалност и стил. Готвенето е най-висшето изкуство тук и се предава от мъж на мъж в семейството и в специални клубове, които са се зародили през 19 век в отговор на вече модните в Европа английски клубове. С тази разлика, че мъжете, които вкъщи не влизали в кухнята,се събирали тук, за да показват виртуозни способности в готвенето. До ден днешен този обичай се спазва, както и условието да не се променят рецептите. Ако гурме ресторантите не са по джоба или по вкуса ви, намерете най-близкия пинчос бар. Най-много има около пристанището. Докато поговорите с някой от рибарите, стоварващ пред вас пресния улов, и научите някоя местна рецепта, избраната от вас риба е вече сготвена и сервирана. На почит е треската, скаридите, калмарите, но и всички морски деликатеси, особено, ако са прясно уловени. Не пропускайте да опитате и горещите ястия с гъби пачи крак, както и многобройните местни специалитети със зелени люти чушки. Но с тях бъдете внимателни.
За да спазите местната традиция, е редно, след като приключите в единия бар, да продължите към следващия и т.н. докато имате сили. Ако все пак успеете на връщане към хотела да си купите и сувенир, значи не сте прекалили с изкушенията. Даже и да не си харесате нищо, спомените ще ви опияняват и засищат дълго.
